The timeless composition “Peaches en Regalia” by Frank Zappa, first published on his album “Hot Rats” in 1969 won the Grammy Award for Best Rock Instrumental Performance in February 2009. It took 40 years for this masterpiece to take its place in the history of music, this time performed by Frank’s son Dweezel Zappa project Zappa Plays Zappa, including Steve Vai, among others. This is Vai’s 3rd Grammy Award, one of the other 2 won for another Frank Zappa composition – “Sofa”.
Не мога да повярвам, че има само ~660 блога преди моя в тази класация… Както казваше (перифразирано) един наш бивш министър “Каква е тая държава, щом аз съм министър”! След като неочаквано се оказах в Топ 1000, сега имам стимул за Топ 500;-).
Днес се навършват 19 години от женитбата ми с моята съпруга Татяна Станкова. Благодаря и за търпението и обичта през тези години, в които е имало и хубави и трудни моменти, както и за нашия син Митко! Надявам се след още 19 години пак да сме живи и здрави заедно. Наздраве!
в Япония през 1999
Студентските кредити пак се отлагат според Дневник. Като човек със син абитуриент и надявам се наесен студент, тази “новина” не ме радва, но пък и при сегашните условия на банките за кредитиране, май е по-добре да не се взема заем.
Имате ли намериение да ползвате такъв, ако процедурата все пак заработи?
Предполагам така дефинирания преди няколко дни “Голям Шлем на Христо Станков” не е лесен за изпълнение, затова нека въведем и понятието “малък Голям Шлем”, тоест 3 от 4-те изброени преди събития – четене на книгата и гледане на театрална постановка и игрален филм по нея.
“малък Голям Шлем”, anybody?
Преди няколко дни размишлявайки върху резултатите от ”Голямото четене” на БНТ, се замислих кой е моят любим роман и осъзнах, че ”Параграф 22″ (Catch-22) е единственото произведение (доколкото си спомням), за което имам “Голям Шлем на Христо Станков”, както го дефинирам аз шеговито – постигнал съм следните 4 неща:
1. Чел съм книгата на български език;
2. Гледал съм театралната постановка (на български език);
3. Гледал съм американския игрален филм (1970);
4. Чел съм книгата на английски език.
Кой е Вашият “Голям Шлем”?
Вдъхновен от моят приятел Майк Рам и неговата публикация Голямата… простотия след доста дълго мълчание (последно писах тук на 30.10.2007) реших да споделя кой е моят любим роман. Това е “Параграф 22” (Catch-22) на Джоузеф Хелър (Joseph Heller), който разбира се не е в Топ 12 на класацията “Голямото четене”.
Защо – не мога да обясня точно (вероятно и затова съм много скромен блогър), може би вълшебната съвкупност от история (почти “базирана на действителни събития”, тоест авторът е служил по време на Втората Световна Война в Италия), стил на писане, подреждане (преплитане) на главите, неповторимите герои – Йосарян или Йосариън (Yossarian – не съм сигурен как е по-правилно на български), Ор, Майор Майор и всички останали и разбира се финала, тоест “развръзката”, както обича да казва моят син.
Освен това скоро осъзнах и споделих на сина ми и съпругата ми Татяна Станкова, че ”Параграф 22″ е единственото произведение (доколкото си спомням), за което имам “Голям Шлем” (вариант на Христо Станков), както го дефинирам аз шеговито – постигнал съм в този ред следните 4 неща:
1. Чел съм книгата на български език още като ученик в Математическата Гимназия в Ямбол през 80-те;
2. Гледал съм постановката (поне 2 пъти!, страхотен Стефан Мавродиев в главната роля) на Младежки Театър в София, още като беше “зад опашката на коня” като студент в Лесотехническия Университет (1987-1992);
3. Гледал съм игралния филм (1970) по телевизията няколко пъти, първо като студент в Гърция (1992-1994), а после и в Япония (1996-2002), разбира се “както трябва” – с оригинален звук, а не на местния език;
4. Накрая в Япония си поръчах книгата по мрежата от САЩ в оригинал на английски език и я прочетох с огромно удоволствие.
И чак преди няколко дни, благодарение на “Голямото четене” осъзнах горните 4 неща, станали в период на около 20 години!
За момент се замислих дали пък само не си въобразявам че харасвам “Параграф 22″ толкова много, само защото съм направил ”Голям Шлем” с него?! След малко разбира се си припомних, че аз осъзнах този “Голям Шлем” преди броени минути и че съм направил всичко това, ключително вероятно първата ми междуконтинентална онлайн поръчка, именно защото “Параграф 22″ ми харесва толкова много!
А кой е Вашият любим роман и/или “Голям Шлем”?
Накрая, ако някой не знае какво е всъщност “Параграф 22″:
“Имаше само една засечка и това беше параграф 22 – според него онзи, който при действителна и непосредствена опасност е загрижен за собствената си сигурност, има напълно здрав разум. Ор беше луд и можеше да бъде отчислен от летателния състав. Единственото, което трябваше да направи, беше да поиска да го отчислят; но щом поискаше, той вече нямаше да бъде луд и трябваше да участва в полети и занапред. Ор щеше да бъде луд, ако участваше и занапред в бойни полети, а щеше да бъде здрав, ако не участваше, но щом беше здрав, трябваше да продължи да лети. Ако летеше, щеше да бъде луд и нямаше да трябва да лети; но ако не искаше да лети, значи беше здрав и трябваше да лети. Йосарян бе дълбоко развълнуван от абсолютната простота на тази клауза в параграф 22.”
by Dave Walker (http://www.weblogcartoons.com)
I knew it must be easy!
Аз не съм известен, но след като съм вече блогър, остава лесното – да стана известен;-).
Я кажете Вие първо известни ли бяхте или блогъри?
I was a Research and PhD Student in Hokkaido University, Sapporo, Japan for 6 years (April 1996-March 2002) and during my stay in Sapporo, I spent many memorable evenings in House Friendship, an organization which helps international students in Sapporo and Hokkaido in general. It was established by a great man – Fr. Manfred Friedrich, a German Catholic priest based in Japan for some 40 years, and is open for all, regardless of race or religion. For the time I was in Sapporo, the resident Catholic nun in charge of House Friendship was Sister Clair (Setchan), a mid-aged Japanese woman, who was not known to be a hard rock music lover.
One evening I was at House Friendship together with many other students for a chat wearing a T-shirt with Jimi Hendrix in front. Entering the room, Sister Clair said after looking at Jimi Hendrix’s face on my chest:
- I know him.
I was very surprised and asked:
- Really, are you sure?
- Yes, I have a photo of his.
- Where?
She just smiled quietly and showed me to the toilet, where sure enough I saw a black&white photo of Jimi Hendrix, pinned to the wall, next to several other photos, probably left by some unknown student.
So, she did know Jimi Hendrix! We laughed together for some time, had a few beers and had another interesting evening at House Friendship.
It was one of those moments you remember and cherish…
