Archive for март, 2009

19 години семеен живот!

31.03.2009

Днес се навършват 19 години от женитбата ми с моята съпруга Татяна Станкова. Благодаря и за търпението и обичта през тези години, в които е имало и хубави и трудни моменти, както и за нашия син Митко! Надявам се след още 19 години пак да сме живи и здрави заедно. Наздраве!

в Япония през 1999

в Япония през 1999

Advertisements

Студентските кредити пак се отлагат

30.03.2009

Студентските кредити пак се отлагат според Дневник. Като човек със син абитуриент и надявам се наесен студент, тази „новина“ не ме радва, но пък и при сегашните условия на банките за кредитиране, май е по-добре да не се взема заем.

Имате ли намериение да ползвате такъв, ако процедурата все пак заработи?

„малък Голям Шлем“, anybody?

28.03.2009

Предполагам така дефинирания преди няколко дни “Голям Шлем на Христо Станков” не е лесен за изпълнение, затова нека въведем и понятието „малък Голям Шлем“, тоест 3 от 4-те изброени преди събития – четене на книгата и гледане  на театрална постановка и игрален филм по нея.

„малък Голям Шлем“, anybody?

„Голям Шлем на Христо Станков“

25.03.2009

Преди няколко дни размишлявайки върху резултатите от  „Голямото четене“ на БНТ, се замислих кой е моят любим роман и осъзнах, че ”Параграф 22″ (Catch-22) е единственото произведение (доколкото си спомням), за което имам “Голям Шлем на Христо Станков“, както го дефинирам аз шеговито – постигнал съм  следните 4 неща:

1. Чел съм книгата на български език;

2. Гледал съм театралната постановка (на български език);

3. Гледал съм американския игрален филм (1970);

4. Чел съм книгата на английски език.

Кой е Вашият „Голям Шлем“?

Моят любим роман – „Параграф 22“ (Catch-22)

25.03.2009

Вдъхновен от моят приятел Майк Рам и неговата публикация Голямата… простотия след доста дълго мълчание (последно писах тук на 30.10.2007) реших да споделя кой е моят любим роман. Това е „Параграф 22“ (Catch-22) на Джоузеф Хелър (Joseph Heller), който разбира се не е в Топ 12 на класацията “Голямото четене”.

Защо – не мога да обясня точно (вероятно и затова съм много скромен блогър), може би вълшебната съвкупност от история (почти „базирана на действителни събития“, тоест авторът е служил по време на Втората Световна Война в Италия), стил на писане, подреждане (преплитане) на главите, неповторимите герои – Йосарян или Йосариън (Yossarian – не съм сигурен как е по-правилно на български), Ор, Майор Майор и всички останали и разбира се финала, тоест „развръзката“, както обича да казва моят син.

Освен това скоро осъзнах и споделих на сина ми и съпругата ми Татяна Станкова, че „Параграф 22“ е единственото произведение (доколкото си спомням), за което имам „Голям Шлем“ (вариант на Христо Станков), както го дефинирам аз шеговито – постигнал съм в този ред следните 4 неща:

1. Чел съм книгата на български език още като ученик в Математическата Гимназия в Ямбол през 80-те;

2. Гледал съм постановката (поне 2 пъти!, страхотен Стефан Мавродиев в главната роля) на Младежки Театър в София, още като беше „зад опашката на коня“ като студент в Лесотехническия Университет (1987-1992);

3. Гледал съм игралния филм (1970) по телевизията няколко пъти, първо като студент в Гърция (1992-1994), а после и в Япония (1996-2002), разбира се „както трябва“ – с оригинален звук, а не на местния език;

4. Накрая в Япония си поръчах книгата по мрежата от САЩ в оригинал на английски език и я прочетох с огромно удоволствие.

И чак преди няколко дни, благодарение на “Голямото четене” осъзнах горните 4 неща, станали в период на около 20 години!

За момент се замислих дали пък само не си въобразявам че харасвам „Параграф 22“ толкова много, само защото съм направил „Голям Шлем“ с него?! След малко разбира се си припомних, че аз осъзнах този „Голям Шлем“ преди  броени минути и че съм направил всичко това, ключително вероятно първата ми междуконтинентална онлайн поръчка, именно защото „Параграф 22“ ми харесва толкова много!

А кой е Вашият любим роман и/или „Голям Шлем“?

Накрая, ако някой не знае какво е всъщност „Параграф 22“:

„Имаше само една засечка и това беше параграф 22 – според него онзи, който при действителна и непосредствена опасност е загрижен за собствената си сигурност, има напълно здрав разум. Ор беше луд и можеше да бъде отчислен от летателния състав. Единственото, което трябваше да направи, беше да поиска да го отчислят; но щом поискаше, той вече нямаше да бъде луд и трябваше да участва в полети и занапред. Ор щеше да бъде луд, ако участваше и занапред в бойни полети, а щеше да бъде здрав, ако не участваше, но щом беше здрав, трябваше да продължи да лети. Ако летеше, щеше да бъде луд и нямаше да трябва да лети; но ако не искаше да лети, значи беше здрав и трябваше да лети. Йосарян бе дълбоко развълнуван от абсолютната простота на тази клауза в параграф 22.“