Моят любим роман – „Параграф 22“ (Catch-22)

Вдъхновен от моят приятел Майк Рам и неговата публикация Голямата… простотия след доста дълго мълчание (последно писах тук на 30.10.2007) реших да споделя кой е моят любим роман. Това е „Параграф 22“ (Catch-22) на Джоузеф Хелър (Joseph Heller), който разбира се не е в Топ 12 на класацията “Голямото четене”.

Защо – не мога да обясня точно (вероятно и затова съм много скромен блогър), може би вълшебната съвкупност от история (почти „базирана на действителни събития“, тоест авторът е служил по време на Втората Световна Война в Италия), стил на писане, подреждане (преплитане) на главите, неповторимите герои – Йосарян или Йосариън (Yossarian – не съм сигурен как е по-правилно на български), Ор, Майор Майор и всички останали и разбира се финала, тоест „развръзката“, както обича да казва моят син.

Освен това скоро осъзнах и споделих на сина ми и съпругата ми Татяна Станкова, че „Параграф 22“ е единственото произведение (доколкото си спомням), за което имам „Голям Шлем“ (вариант на Христо Станков), както го дефинирам аз шеговито – постигнал съм в този ред следните 4 неща:

1. Чел съм книгата на български език още като ученик в Математическата Гимназия в Ямбол през 80-те;

2. Гледал съм постановката (поне 2 пъти!, страхотен Стефан Мавродиев в главната роля) на Младежки Театър в София, още като беше „зад опашката на коня“ като студент в Лесотехническия Университет (1987-1992);

3. Гледал съм игралния филм (1970) по телевизията няколко пъти, първо като студент в Гърция (1992-1994), а после и в Япония (1996-2002), разбира се „както трябва“ – с оригинален звук, а не на местния език;

4. Накрая в Япония си поръчах книгата по мрежата от САЩ в оригинал на английски език и я прочетох с огромно удоволствие.

И чак преди няколко дни, благодарение на “Голямото четене” осъзнах горните 4 неща, станали в период на около 20 години!

За момент се замислих дали пък само не си въобразявам че харасвам „Параграф 22“ толкова много, само защото съм направил „Голям Шлем“ с него?! След малко разбира се си припомних, че аз осъзнах този „Голям Шлем“ преди  броени минути и че съм направил всичко това, ключително вероятно първата ми междуконтинентална онлайн поръчка, именно защото „Параграф 22“ ми харесва толкова много!

А кой е Вашият любим роман и/или „Голям Шлем“?

Накрая, ако някой не знае какво е всъщност „Параграф 22“:

„Имаше само една засечка и това беше параграф 22 – според него онзи, който при действителна и непосредствена опасност е загрижен за собствената си сигурност, има напълно здрав разум. Ор беше луд и можеше да бъде отчислен от летателния състав. Единственото, което трябваше да направи, беше да поиска да го отчислят; но щом поискаше, той вече нямаше да бъде луд и трябваше да участва в полети и занапред. Ор щеше да бъде луд, ако участваше и занапред в бойни полети, а щеше да бъде здрав, ако не участваше, но щом беше здрав, трябваше да продължи да лети. Ако летеше, щеше да бъде луд и нямаше да трябва да лети; но ако не искаше да лети, значи беше здрав и трябваше да лети. Йосарян бе дълбоко развълнуван от абсолютната простота на тази клауза в параграф 22.“

Етикети: , , , , ,

Един коментар to “Моят любим роман – „Параграф 22“ (Catch-22)”

  1. “Голям Шлем на Христо Станков” « Hristo Stankov’s Piece of Mind Says:

    […] Hristo Stankov’s Piece of Mind за музиката, живота и още нещо « Моят любим роман – “Параграф 22″ (Catch-22) […]

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s


%d bloggers like this: